23.09.2011 г.

Така стигнах до The Killing Fields

                                                                                                                                                                     снимка:автора


Смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика.

Късно вечерта на 14 септември слезнах от самолета. 
Леко изнервена, но с ясното намерение да отпразнувам 25-ят си рожден ден, се устремих към изхода на летището.
Намирам се в столицата на Камбоджа, Пном Пен.


Опитвам се да си хвана такси, но ме посреща един доста досадно щастлив човек с изречението: Гут ивнинг мадам, "тук-тук"?
Скачам в "тук-тука" и започва голямото ми приключение.
Започва нещо, което не съм очаквала да изпитам за толкова кратко време.
Запознаването ми с хора, които са ми били толкова далечни преди, сега усещам много по-близки.

Рожденият ми ден беше като на сън. Изморена и изтощена от пътуването, от чакането на летището също, в полунощ си легнах. Точно като Пепеляшка.

Събудих се в стая 3/3м. Беше тъмна, заради сградата, която почти беше залепена до прозореца. Навън се чуваше детски кикот, мотори на коли, викове и смях. Улицата беше оживена, а беше едва 7 сутринта.
Седнах да изпия сутрешното си кафе, изпуших няколко цигари. Виждах как хората работят. Как са вглъбени в това, което правят, доста усърдно почистваха тротоара. Усмихваха ми се и продължаваха със заниманието си. Погледах ги още час и после се втурнах да опознавам града.
Някак се чувствах длъжна да стана и да правя нещо, защото знаех, че нямам време, а има доста неща, които си заслужава да видя.

Беше горещо, усещах как се стичат капки пот по лицето и врата ми. Качих се на един "тук-тук" и продължих да обикалям, но този път на колела.

Излязох от подреденото и на моменти лъскаво внушение на Пном Пен, за да се потопя в истинска Камбоджа.   

Минавах покрай внушителните храмове и постройки, между малките плаващи лодки-домове на стотици камбоджанци, през блатистите им  полета. Виждах как си играят децата по улицата, голи, по пижами, боси или по скъсани джапанки. Махаха ми, радваха ми се,пращаха ми въздушни целувки. Виждах щастието, което излъчваха. Безгрижието, което изпитваха. Свободата, която имаха беше навсякъде в околностите на Пном Пен. Къщите им бяха мръсни и неуютни, не виждах да имат врати. Те живееха под покриви. Времето е подходящо за този начин на живот. През цялата година е топло.
Порутените бараки по улицата бяха безброй. Бяха хем място за сън, хем магазин през деня. Така преживяваха явно.
Въздухът беше адски мръсен, вдигаше се прах от минаващите коли по улицата, поради което повечето хора бяха с маски.  
Гледката, покрай която минах бе неописуема. 
След още няколко завоя, хиляди дупки и неравности стигнах до мястото, за което се бях запътила.

Кралство Камбоджа е с население над 14 милиона души. По-голяма част от което са кхмери, останалата част са  виетнамци и китайци.

През 1963 година по време на Индокитайската война са умрели над 600 000 невинни жертви.

През 1971г Червените кхмери искат да развият селското си  стопанство чрез създаването на земеделски комуни. Всяка комуна се контролира от отговорник, наричан "ангкар", а тези отговорници са контролирани от други, по-старши. Върховният "ангкар" е Салот, който получава титлата "Брат номер едно" и оттогава е известен като Пол Пот, от френския израз "Politique potentielle" (Потенциална политика). С това име го титулува китайското ръководство.

През януари 1975 г. град Пном Пен е обсаден и подложен на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери.
За Пол Пот хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен или Батамбанг, са предатели и изменници на революционната кауза, т.е. „врагове“.
Гражданите са разделени на две групи: „стари хора“, които живеят в освободените райони преди революцията и „нови хора“, тези които са избягали от селата и са потърсили спасение в градовете.
„Новите хора“ са осъдени на тежък физически труд в комуните и нямат никакви права.

Пол Пот забранява парите и всякаква частна собственост. Гражданите имат право да притежават само приборите си за хранене и черните си униформи. Всичко останало е национална собственост, дори и децата. След като навършвали 4, 5 години започвали да ги обучават в духа на революционните принципи.

Пол Пот забранява религията. Всички храмове и църкви са разрушени. Слага край на всякакви други институции, като например болници, училища, брак и семейство. 


По време на своето управление той води агресивна политика и извършва куп жестокости, за които в момента съжалява. Поне така твърдял. Бил осъзнавал какво е причинил на милиони хора.
Колко го осъзнава само той си знае. Аз го презирам заради нелепите му и коварни постъпки.

Убива над 2 милиона камбоджанци, сред които жени, деца, бедни и богати, аристократи и интелектуалци.
Убива ги по адски жесток начин и прави масови гробове на място наречено днес Killing Fields.
Идеята на Червените кхмери е да създадат едно бъдещо идеално общество.

През август 1976 г. Пол Пот обявява "четиригодишен план за интеграция на социализма" и има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия, като се направи опит да се осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство. А след това да се използва тази валута за развитието на леката и тежка промишленост. По този начин добива на ориз е щял да се увеличи значително.

Всеки, който не е можел да достигне по-голям добив е бил екзекутиран за саботиране на революционната дейност.
Онези, които са успявали да избегнат незабавната екзекуция са били изпращани в затвор S-21 в околностите на Пном Пен. 


Хиляди хора са измирали от недохранване, тежък и постоянен физически труд, в непоносима жега и  ужасни условия. 
Поради липсата на лекари, които Пол Пот е екзекутирал, се е налагало войниците от армията на Червените кхмери да се грижат за тези хора. Но без необходимите познания по медицина не е имало особено добър резултат от техните грижи.

Пол Пот е принуден да смекчи твърдата си политика, като започва с режима на „новите хора“, но в затвора S-21 продължават да се извършват масови убийства.

През 25 декември 1978г. виетнамската армия предприема мощна офанзива срещу Демократична Кампучия. Атаката е предприета като официален отговор на Кампучинския национален обединителен фронт за национално спасение.

През 1979г.Червените кхмери и Пол Пот са свалени от власт. Укриващи се в джунглата близо до границата с Тайланд те водят партизанска война. 


През февруари Китай, който подкрепя изцяло политиката на Пол Пот, предприема военни действия заради виетнамската инвазия в Кампучия. Но виетнамската армия не отстъпва от своите позиции.
Правителството на Самрин, основателя на Кампучинския национален обединителен фронт за национално спасение, прави достояние на целия свят зверствата, извършени от режима на Пол Пот. След това изявление Пол Пот е съден от специално създаден за тази цел съд и получава смъртната си присъда. Но въпреки това остава на власт до 1985г, когато сам се оттегля от поста си.

През този период Виетнам започва да провежда нова политика, наречена Дои Мои(Възстановяваваща).
Усилията на международната общност да въдвори мир в Камбоджа срещат съпротива от страна на Червените кхмери.

Пол Пот организира нападения срещу омиритворителните сили на ООН.


През 1993г продължава съпротива от джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа. 


През 1994г Червените кхмери са обявени извън закона от новото правителство. 


През 1996г значително намалява военната им мощ. 


През 1997г Пол Пот екзекутира Сон Сен – човека, които отговаря за затвор S-21. Той е екзекутиран заедно със семейството си във военния лагер Анлонг Венг в Северозападна Камбоджа, тъй като е обвинен във воденето на тайни преговори с новото правителство и в организирането на заговор, насочен срещу Червените кхмери.

Една седмица по-късно Пол Пот е арестуван от своите войници и е осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд.

През 1999г Червените кхмери са разформировани.

Хората, свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период „самаи а-Пот“, което на кхмерски означава „срамната епоха на Пот“.

                                                                                                                     снимка:автора
                                            

Жегата е неописуема. Тихо е. Спокойно е. 
Пред мен се издига едно високо здание. 
Пълно е с малкото намерени черепи на жертвите, загинали от Червените кхмери. Различна големина са.
Изтръпвам.
Сякаш потъвах под земята, на която се намирам.
Прехвърлям на лента всичките си представи, за това, което се е случило. 
Чувам писъците и гласовете на жените и децата. 
Усещам безсилието на мъжете, бащите, по-големите братя.  
Тежко ми е да стоя там и да гледам следите от ужасът на това време.
Продължавам.
Покрай мен има изровени огромни ями, покрити с трева, някои са потънали във вода. Пръхвърлям ужасни и зрелищни представи в главата си, за това как е изглеждало тогава. Това са масовите гробове на зверски убитите. 
Попадам на един, в който лежат 450 жертви.
Страх ме е дори да ходя. Страх ме е, защото до мен лежат измъчени души, нелепо избити. 
Отвратително е!
Продължавам.
Стигам до една голяма, затворена, стъклена кутия, в която са сложени намерените дрехи на жертвите, изпокъсани и обгорели. Виждам едни малки панталонки, вероятно на 2,3 годишно детенце.
Жестоко е! Нелепо е!
Как е възможно да съществуват такива изроди, такива хора, лишени от всякаква човечност, лишени от всякаква жал. Боже, каква жестокост!
До стъклената кутия има друга такава, но пълна с намерени кости.
Напират сълзи в очите ми, тягостно ми е.
Презирам и мразя.
Жал ми е.
Продължавам.

Запалвам цигара, усещам сухота в устата си. 
Сякаш всяка щастлива нотка от началото на деня се бе изпарила още с излизането ми от цивилизования Пном Пен.

Безтегловно се отправям към "тук-тука". 
Шофьорът ме чака вече 2 часа. 


Попита ме с усмивка: Е, какво мислиш? 


Погледнах го! 


После сведох глава и само издадох лека въздишка. 

Безмълвна тръгвам обратно.

П.С. По пътя той ми каза: Тогава бях на 17г. Сега съм на 53. 
Още търсят баща ми. 
   

                                                    снимка:автора

3 коментара:

Анонимен каза...

Mnogo iskreno i tochno

Анонимен каза...

Dobre e vsichki da znaqt za tezi sabitia!

Unknown каза...

Благодаря!