15.02.2012 г.

Кожа на душата

"Съзнанието съществува като дърво, като стръкче трева. Дреме, скучае. Дребни, бегли съществувания го населяват като птици сред клонак." Жан-Пол Сартр


Мисловното възприятие на идеите в главата ми ме отправи натам.

Правоъгълна стая с голям прозорец и тясна тераса. Миеща се черна котка, изтегната на лилав диван и облегната на пухкави, розови възглавници. Канелена свещ с натрапчив аромат, трюфели с кафе, огледало с две лица (уголемено и реално), празна кутия от цигари, фотоапарат, витамини в шишенце и една запалка на розови облаци. Ежедневието на вещите в тази стая винаги е хаотично. Никога не знаят къде ще бъдат поставени, дали ще бъдат изхвърлени, дали ще ги скрият в кашон и в последствие захвърлят в някой малък ненужен килер някъде в покрайнините на града.