В моята студена тишина, простено ми е да поплача

Спомням си, бях десетгодишна, когато за първи път започнах да осъзнавам сегашната си безгрижност. И това, че съм същински герой в детската си игра!

Беше лятото на 96-та, аз и още 10 хлапаци играем на „нашата“ улица в Стара Загора. 

Доста топла вечер, с мирис на липа и всякакви приятни бабини манджи. Бях при баба и дядо. 

Беше тъжна година, в която болестта на дядо ми само преминаваше покрай мен неосъзнато, а сега ми иска да  не е било така.

Hong Kong в 8 дни и 7 нощи!

" All of life is a foreign country. "  J.K

                                             снимка: автора

Една нощ, по време на медитация, ми се яви Авалокитешвара, Чуващия и Отговарящ на молитви, и ми каза: „Ти си упълномощен да напомняш на хората, че са напълно свободни“. Джak Керуак

                                             снимка: автора

Tъжна ли съм, весела ли съм, каква съм?-питах се, гледайки през прозореца на хотел, раположен в центъра на Хонг Конг.

В своята самотност през деня, привлечена от външната атмосфера, която е едновременно плашеща, но и едновременно интересна с движението на абсолютно всичко в нея, не ми оставаше нищо друго освен да описвам пишейки, или поне правейки го през горещите часове. Говоря за онези, в които навън без климатик на главата не би могъл да оцелееш.