23.09.2011 г.

Така стигнах до The Killing Fields

                                                                                                                                                                     снимка:автора


Смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика.

Късно вечерта на 14 септември слезнах от самолета. 
Леко изнервена, но с ясното намерение да отпразнувам 25-ят си рожден ден, се устремих към изхода на летището.
Намирам се в столицата на Камбоджа, Пном Пен.

22.09.2011 г.

От Камбоджа с усмивка.


Преди време бях писала за това, че много хора не знаят къде се намира България.
Яростно заявих, че някои си мислят, че е в Африка, а други в Азия.

Днес се намирам някъде в Азия.
Обикалям и наблюдавам. Търся мнение и не очаквам правилни отговори. Опознавам различни народи и култури.

По клубната и оживена Changkat Bukit Bintang на Куала Лумпур намирам едно заведение. Гъмжи от чужденци, местни и всякакъв тип хора.

21.09.2011 г.

ИВАН МЕТОДИЕВ "ВЪЛЧЕ"

Иван Методиев лови риба на кея на Ахтопол - 2002 г.

Страшен глад настана. 
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли! 



14.09.2011 г.

Родих се преди време и днес пораснах





Дъждовен ден, гръмотевичен и буреносен.
Черно-бели софийски улици, тълпи от хора, забързани, тичащи със своите чадъри.
Напрегнати шофъори, автомобилни клаксони, полъх на роса.
Така си го представи. Така може би беше.
Авторът не се сеща за подробности освен една, която се оказва главна.

13.09.2011 г.

Надникнах под облаците и видях…



What is love? As far as I can tell, it is passion, admiration, and respect. If you have two, you have enough. If you have all three, you dont have to die to go to heaven.

М. се замисли, че от два месеца вече не си е у дома. Там, където е преминал почти целият й живот, сред хората с които беше израснала.
Знаеше, че като се върне ще намери почти всичко така, както го бе оставила. Майка си - все така усмихната, обичаща безкрайно много своята кухня, работеща,всеотдайна и забързана. Баща си – отново реещ се в мислите си, напрегнат за работата, пушещ на дивана в хола, или отново стягащ багаж за поредното пътуване. Но и някак спокойно изглеждащ, въпреки всичко. Така си го представи. Кучето – спящо на студения мраморен под, дишащо тежко и ослушващо се за някой кокал. Брат си и жена му, играейки си с малкото им съкровище. Двете си баби – гледащи сериали, чистейки чистите си апартаменти, шиейки и кърпейки нещо. Все така красиви и жизнерадостни.  Спокойно протичаше животът им.
Ето така си го представяше.