13.11.2012 г.

Бернард и Анджи

Живеех на петия етаж в един осем етажен блок в квартал Иван Вазов. Приятен квартал обсипан с много зеленина и тихи , спокойни улички, ниски сгради, които ти позволяваха да видиш НДК и всички табели около него, църквата „Св.Неделя”, а даже и храм-паметникът „Св.Александър Невски”. От две години не живея там, но това си спомням. От време на време ходя на гости при майка ми и баща ми и виждам, че всичко е така, както е било, или поне гледката е същата. 
снимка: автора

28.09.2012 г.

В търсене на платна при Султан Мохамед



снимка: автора
На който му се е случвало от Джалан Ампанг да стигне до Пасар Сени, ще знае какво е това Султан Мохамед.
Султан Мохамед е мръсен и гледа леко изпод вежди, заобиколен е от контейнери за смет, гладни плъхове и нахални, мутирали хлебарки. Има много приятели и познати. Никога не е сам. Султан Мохамед е автобусната спирка срещу спирката на метрото Пасар Сени.
В неделя магазините за художествени материали работеха до 5 след обяд, а ние не живеехме близо. Затова тръгнахме към 2:35, за да стигнем до 2:50.
Жегата се впиваше във всяка молекула изпречила се на пътя й. Листата на малкото дървета, покрай които минавахме, се опитваха да запазят своята свежест, очаквайки небето да им изпрати едночасов дъжд, което през този месец беше много малко вероятно.
Хубавото на Куала Лумпур е, че в богатата си и подредена част има решение за лесно и по-хладно предвижване – под земята. Така и стигнахме до спирката на метрото, което да ни отведе до платната и боите.

21.09.2012 г.

Морски дарове

от Светломира Минкова, Иван Енчев и Александър Томов



Прескочихме до плажа само за три дни, но останахме три месеца. Знаете как е – на морето всички сме царе, нямаше как да се приберем навреме.

20.04.2012 г.

ПЪТУВАНЕ


снимка: автора
Събуждане с кафе и цигара, ровене из нета и откриване на муза.
Вчера обикoлих миналата ми година и открих липсващото парченце щастие, което ми залипсва през тази. Онова, което ме караше да съм creative.

15.02.2012 г.

Кожа на душата

"Съзнанието съществува като дърво, като стръкче трева. Дреме, скучае. Дребни, бегли съществувания го населяват като птици сред клонак." Жан-Пол Сартр


Мисловното възприятие на идеите в главата ми ме отправи натам.

Правоъгълна стая с голям прозорец и тясна тераса. Миеща се черна котка, изтегната на лилав диван и облегната на пухкави, розови възглавници. Канелена свещ с натрапчив аромат, трюфели с кафе, огледало с две лица (уголемено и реално), празна кутия от цигари, фотоапарат, витамини в шишенце и една запалка на розови облаци. Ежедневието на вещите в тази стая винаги е хаотично. Никога не знаят къде ще бъдат поставени, дали ще бъдат изхвърлени, дали ще ги скрият в кашон и в последствие захвърлят в някой малък ненужен килер някъде в покрайнините на града.