19.07.2011 г.

В самотата на ежедневностите си стоя



Говоря за онази простата, в която се примъкват и отмъкват разни технологически чудовища!

От ония компютърните, айподените, айфонените, айпадените, хиксперийните, телефонените,  телевизорните, лап топените и друг вид машинни чудовища, които ни завземат нон стоп със своята изкуственост, която превръщат в наша реалност .
Онези които са способни да опростят още повече онази самота на ежедневности.

Виждаме я и в движението на автомобилените чудовища, които ежедневно мърсят със своето прииждане и отминаване, изпускайки своите миризливи изпарения, одушавайки нашата естественост.
И всичко това се превръща в простота на самотното, технологично и елементарно съществуване на едно човешко чудовище.

В днешието на възможностите, опростени и елементарни, то съществува  дишайки, разрушавайки, консумирайки, изцяло възприело своето просто съществуване като такова.

В нощието, по време на своето сънуване, то остава закономерно, различно, природно, естествено и вълнуващо. 
Там, където то, човешкото, единствено съществува и може да бъде истинско, емоционално, достоверно и изпълнено с природност.
Където не се срамува да чувства и изпитва чрез всичките си възприятия.


П.С.  За сънищата, които си заслужава да бъдат изпитвани, усещани и изживявани!
За това там – реалното, а не онова там – скучното и самотното, ежедневното – нереално, което сме превърнали в реално.



Стоя си и си мисля, изпълнена отново със самотата на простото днешие и очакваща самотата на бъдещото ежемислие. 


Няма коментари: