 |
| снимка: автора |
На който му се е случвало от Джалан Ампанг да стигне до
Пасар Сени, ще знае какво е това Султан Мохамед.
Султан Мохамед е мръсен и гледа леко изпод вежди,
заобиколен е от контейнери за смет, гладни плъхове и нахални, мутирали
хлебарки. Има много приятели и познати. Никога не е сам. Султан Мохамед е
автобусната спирка срещу спирката на метрото Пасар Сени.
В неделя магазините за художествени материали работеха
до 5 след обяд, а ние не живеехме близо. Затова тръгнахме към 2:35, за да
стигнем до 2:50.
Жегата се впиваше във всяка молекула изпречила се на
пътя й. Листата на малкото дървета, покрай които минавахме, се опитваха да
запазят своята свежест, очаквайки небето да им изпрати едночасов дъжд, което
през този месец беше много малко вероятно.
Хубавото на Куала Лумпур е, че в богатата си и
подредена част има решение за лесно и по-хладно предвижване – под земята. Така и
стигнахме до спирката на метрото, което да ни отведе до платната и боите.
