Черно-бели софийски улици, тълпи от хора, забързани, тичащи със своите чадъри.
Напрегнати шофъори, автомобилни клаксони, полъх на роса.
Така си го представи. Така може би беше.
На този ден преди 25 години М.се роди.
Наблюдаваше предметите, които я заобикаляха, бутащи се хора, нетърпеливи в своето чакане.
Втренчено ги гледаше и недоумяваше защо всички са толкова напрегнати. Уютно и беше там. Тихо и спокойно.
Опитваше се да разбере какво става. Не чуваше нищо. Само можеше скрито да наблюдава.
Въртеше се на всички страни, в различни посоки, опитваше да излезе от скривалището си. Накрая успя.
Чу викове и гласове. Не знаеше какво е това, което се случва. Беше и непознато.
Някой я държеше в ръце, опитваше се да я омотае в нещо. Успокои се. Пак и беше топло и спокойно. Някак сигурна се чувстваше.
Отвори очи.
Tогава видя кое бе нейното скривалище. Кое я бе топлило и пазило толкова много време.
Тогава аз се родих.
А днес навърших 25 години.
Четвърт век, може би вече пораснах.
3 коментара:
Честита първа четвъъъъъъъърт! ;)
Желая ти пълнолуния от усмивки и обичи!
Трапезата вдясно... е тъкмо по вкуса ми ;Д
...ам пропуснах да поднеса и специалния си поздрав по случая ! ;Д
http://www.youtube.com/watch?v=oWyqWj5As1g
Ама благодаряяяяяя! :)))))
Публикуване на коментар