Тишината на агресията:Shut up!

Човешката природа, доброто и злото, оцеляването са предмет на моята идея.

Силното чувство на съпричастност към живота и страданията, ме води до безсилието, което ме кара да стигна до отчаяние, разкъстващо ме отвътре.

Конфликтът между външния свят и вътрешните преживявания породени от случващите се несправедливости, както и безразличието на много хора към социалните и моралните проблеми, въпросите за личната отговорност, желанието за промяна на света ме карат да се чувствам безпомощна.

Примирена със съдбата, която очаква бъдещото съществуване на човешкия род, аз отново се затварям в себе си.

Вътрешното усамотение, което ме подтиква към проумяване на външната действителност ме кара да се приютя в чувствата си, емоционално вглъбена в собствените си мисли, подреждайки и разхвърляйки ги, за да бъдат осмислени, с нуждата накрая да си почина от самата себе си, желаеща временна самозабрава.

Но тези процеси водят до агресия към мен самата.

Всички ние сме отговорни за действията и постъпките си, продиктувани от различни чувства, емоции и желания.Аз изживявам вътре в себе си постъпките на аморални личности , неспособна да променя нищо, но опитваща се да превъзпитам тези съвършени лумпени поне в душата си. Всички ние нямаме чувството, че извършваме нещо нередно и не изпитваме никакво угризение, но за мен болката от причиненото страдание е огромна,което емоционално ме разрушава.

В тази работа искам да покажа моят отдушник на недоволството, чрез видео, на което аз съм насаме със себе си, в опит да покажа вътрешното и външно изживяване, чувствата, желанията си, своето духовно освобождаване. Снимките и видеото са образ на моята лична вътрешна агресия,изразена чрез действия във външния свят, симфония от чувства, недоволства и хиляди блъскащи се мисли.Чрез тях аз запечатвам колебанията си и преминавам през много духовни метаморфози, запазвайки своите състояния,насочена към принципите си, търсейки опора.

Бих искала да представя серия автопортрети със средствата на дигиталния печат на база фотографиите избрани спрямо идеята, които допълнително ще бъдат ръчно манипулирани. Показвам серии фотографии снимани във външни и вътрешни пространства.

The silence of aggression: Shut up!

The human nature, the good and the bad, the survival: these are the subjects of my idea.

The strong sensitivity of my perception of life and suffering makes me impotent, bringing up an internal and disruptive despair.

The conflicts between the external world and internal experiences, arising from the injustices around, the indifference of the people to social and moral problems, the questions of individual responsibility, the desire to bring a change to the world, make me feel helpless.

Resigned to the fate, observing the further existence of mankind, all I can do is just shut myself in.

Internal solitude, prompting me to comprehend the external reality, is what forces me to shelter my feelings in, to emotionally absorb them into my thoughts, to organize and scatter them away by the rational need to finally take a break from my wish for a temporary self-oblivion.

All these bring out my aggression towards myself.

We are all responsible for our actions and deeds dictated by our feelings, emotions and desires.

I myself meet with the actions of the immoral beings around me every day. I feel unable to change them in reality, but inside my subconscious I try to satisfy my need to reshape these great imbeciles.

We, humans, lack realization of wrongdoing and remorse. My pain, caused by all the suffering around me, is immense. It destroys my emotional self.

In this work I want to provide an outlet for this frustration by presenting a video, in which I am alone with myself. I try to recreate the internal and external experiences, feelings, desires, and in the end – my spiritual release.