22.08.2011 г.

Hong Kong в 8 дни и 7 нощи!

" All of life is a foreign country. "  J.K


                                             снимка: автора

Една нощ, по време на медитация, ми се яви Авалокитешвара, Чуващия и Отговарящ на молитви, и ми каза: „Ти си упълномощен да напомняш на хората, че са напълно свободни“. Джak Керуак

                                             снимка: автора


Tъжна ли съм, весела ли съм, каква съм?-питах се, гледайки през прозореца на хотел, раположен в центъра на Хонг Конг.
В своята самотност през деня, привлечена от външната атмосфера, която е едновременно плашеща, но и едновременно интересна с движението на абсолютно всичко в нея, не ми оставаше нищо друго освен да описвам пишейки, или поне правейки го през горещите часове. Говоря за онези, в които навън без климатик на главата не би могъл да оцелееш.

В град изпъкващ със своите малки, средни и големи табели, впечатляващи дори през деня, заради тяхното количество, а вечер със своите отражения и светлини,  изпълнен с непрестанна забързаност, но с неизчерпателна усмихнатост, с преминаващи сладки и в повечето случаи мили и сърдечни хора, отиващи някъде със своята увереност и устременост, аз си стоя наблюдавайки, изучавайки и откривайки онова мъничкото, което трябва да бъде загледано, за да бъде усетено. 


                                              снимка: автора

Но сега нека да започна отначало, защото "няма по-сложно удоволствие от мисленето" и описването му писмено или гласно.

"— Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как? — Кимахме в дъжда. — Гадно, а трябва и да внимаваш за себе си. Няма да си истински мъж, ако не си във вечно движение — каквото и да разправят докторите. Ще ти кажа направо, Сал, където и да живея, куфарът ми винаги се подава под леглото и всеки момент съм готов да напусна или да ме изхвърлят."
Джак Керуак

Пътувания, пътувания, пътувания!
Спасението е в пътуванията, особено ако половин година все това се очертава да правиш, защото си закотвен за определен период от време в другия край на света.  
Когато не искаш да усещаш липсата на приятели и роднини, за които се сещаш в бездействащите си и скучни мигове, взимаш куфара и изчезваш да пътешестваш.
Това е лека против носталгия, което е изпитано и проверено, абсолютната истина.
Пътуванията са страхотни със своите усещания и различности. Интересни с  това, че изследваш всякакви  култури и традиции, които запълват времето ти, а и те обогатяват всякак!
А пък аз от общо взетото казано, го раздавам голямата изследователка, или поне през по-голямата част от безгрижното си време тук.  Напълно се отдавам, като непрестанно дишам чуждият държавен, островен, градски въздух и разпилявам своя роден и столичен.

Кога започна всичко?

Преди 2 месеца започна голямото ми пътешествие на място, което е доста по-топло, по-влажно, но също така и прекрасно точно с тези си качества за едни, а за други неудобства.
Но с всичко се свиква, щом картинката е удивителна!


Стъпването ми на малайзийска земя ме промени и ще продължава да ме променя!

Първата крачка беше в Куала Лумпур, за нея писах малко, не беше достатъчно, но още не ми е дошла музата, за да го направя. Обещавам, и това време ще дойде.  
Плюс това, все там ще се връщам през оставащите 5 месеца…


Месецът в Куала Лумпур трябваше да се освежи с малко Хонг Конгски въздух.
Грабнахме 2 самолетни билета с приятелят ми и потеглихме на 
следващия ден.


                                              снимка: автора


Вълнението ми беше огромно, когато видях какво ще ме заобикаля, виждайки неописуемата гледка от самолета.
Дори и пътуването от летището до центъра беше изумително.
Живописната картинка, която се очертаваше пред мен беше ужасно вълнуваща през цялото време. 

На пръв поглед ще си кажеш, ако си прост, бай ганъовски българин: Е, да, то и ние си имаме планини, и ние си имаме море, то си е направо същото.
Е да, ама не е баш така. 

Всичко е различно, но го осъзнаваш като останеш най-малко 2,3 дни за да вдишаш и опознаеш това, което се случва около теб.

Атмосферата, мирисът е друг, усещането е друго, дори и ако се загледаш по-внимателно ще видиш огромната разлика между тук и България, в което според мен не трябва дори и да става дума за сравнение.

Ама виждам, че където и да отидем винаги я има тази сравнителна степен-какво има тук, какво има в нашата мила Родина.



След хиляди прехвърляния от едно влакче на друго, последва такси, което ни отведе до хотела, който беше в най-голямата  лудница на Хонк Конг.
Просто жестоко!
Тъкмо по-усещаемо според мен!

                                              снимка: автора

Да се гмурнеш в тълпата, 
която относно култура е попила доста от Китай и Европа, с което директно ме спечели. 


Факта, че Хонг Конг е бивша територия на Великобритания , веднага може да те наведе на мисълта какво можеш да очакваш да видиш като мода, възпитание, маниери и естествено огромно самочувствие.Единственият ми проблем, с който вече 3 ден се опитвам да се справя е хонконгския долар. Но и с това се свиква, особено като си купиш 1 чифт обувки и няколко парцала, защото щеш, не щеш трябва да сметнеш дали са скъпи или не. 


И така…
Дните минаваха бързо, нощите също. 
Всичко сякаш преминаваше пред очите ни като на лента.

                                              снимка: автора


Стояли ли сте в стая два на два, от която отчаяно искате да се измъкнете, но при мисълта, че ще ви се стоварят 35 градуса на главата, само стоите и чакате, без дъх да дойде хладния момент?

Ето това правя в този момент, стоя и чакам в климатизираното малко пространство, но в учудена бездиханност да дойде този миг в голямото пространство, изпълнен с едно голямо хладно щастие и последвали щастливи тълпи от хора.

И какво ми остава, докато чакам…
Да пиша ли, пиша, нищо важно, нищо толкова качествено, но от сърце и душа.
Уж исках да е по-поетично, а накрая стана сухарско.

И накрая ще завърша така...
Оръфаните сакове отново бяха стоварени върху тротоара; предстоеше ни още много път. Но какво от това, пътят е живот.Джак Керуак





Няма коментари: