Меланхолията ме обгръщаше - онази приятната, дъждовната, сред която летят мечтите, в ритъм със свой характер.
Тези чевръсти крадци на мисли ме побъркват! Затворени в дъждовните капки, взирайки се в твоето съзнание - лутащо се, намиращо, достигащо до хиляди преценки, които те крадат...и си остават за тях, недоизяснени, но измислени донякъде. Бъркаха в съзнанието ми като в джоб, търсещи последните стотинки...
С критичния си поглед ме изпълваха, но мислите ми, като палави мушици се рееха в сладък хаос...и не им обръщах внимание. Горчивото ми мълчание ги объркваше. Усещаха, но не чуваха..., и това им харесваше!
Свободните ми часове се наслагваха! Магическите ласки на деня ме обгръщаха! Усещах сладко изкушение!
Скованата нежност на сезона се прокрадваше в съзнанието ми и бе на път да го обгърне - непознато и хладно, то се движеше наоколо, безцеремонно ме гледаше и за миг се взираше - за малко да ме обърка.
Светлините, отблясъците и движението се спотайваха там някъде, между сивотата и красивото, там някъде между отвън и отвътре. Ритъмът и цветът се сливаха, но изпитваха угризение.Светлината ги издаде!
Лишеното от страсти ежедневие ми показваше драмата в скучните ми моменти. Тъгата и отчаянието ме изолираха в ъгъла на спомените. Депресията ме изпълваше или по-скоро ме заблуждаваше.
Вятърът ме е хванал, скована се опитвах да му избягам.Студен, но и някак нежен, той не ме пускаше.
Не ми остава друго освен да се вгледам без посока...
Някои детайли са по-ярки, други са по-логични, едните изглеждат по-реални, другите са по-обясними, едните ми се струват близки до мен, другите се връзват със заобикалящото ги останало.
През тези часове мога да очаквам от живота си всичко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар