11.05.2011 г.

Първо, как да го нарека, та да не се сетите?



С германско име е !
Как да го назова, вслушвайки се в сърцето си, вглеждайки се в издатините и вдлъбнатините, празнотите и обезверените частички, които той току що остави?
Как да предизвикам онова вълнение, което беше при появата на статията с германското име?

Помня началото - душата ми най-после се беше изпълнила с такава радост, че всички останали неща не можеха нищо да и сторят. Но сега съм тук, в настоящето и единственото нещо, което искам да направя е да се приютя някъде, било то във враждата, глупостта, лекомислието или любовта, просто за да забравя.

Онова, което ме крепи е това, че не съм единствена и че и други като мен се чувстват по същият начин.

И все пак съм жалка! Все пак съм наранена!

...От колко много фалш се нуждая, за да мога все отново да си позволявам лукса да поддържам жизнената си достоверност? (Ф.Н.)

В дъното на моето трескаво блуждаене, аз продължавам да странствам неспокойно, без цел и без посока, но с нарастващото любопитство, за онова, което можеше да се случи.
С ехидна усмивка преобръщам всичко вътре в мен, което съм заблудила, в което съм вярвала, което смятам за засрамено.Искам да го видя и усетя преобърнато, разрушено, но не много, за да мога след време да го изградя отново.

Остави белег върху гордостта ми - очакван, но и толкова болезнен, оставен на твърдата воля за заздравяване и заличаване.

Извод за успокоение - Един добър автор/творец , който наистина обича работата си, би желал да се появи някой, който да го провали дори и само с обстоятелството, че излага същия проблем по-ясно и намира пълен отговор на съдържащите се в него въпроси.
И все пак по-добре да ме застрелят, отколкото да отстъпя и крачка пред този човек!


Няма коментари: