18.04.2011 г.

Една,която беше,но си запали и стана друга…03/08/10

Пуш,пуш..Пуф...паф...

Виждам и не виждам!
Ходя,но стоя!
Съм,но не мога да бъда!
Желая,а всъщност мечтая!
Мечтая и се изгубвам там,където мога да видя,но не проглеждам.Не и сега ,когато се лутам между вътрешното и онова,което ме очаква.
Желая да бъда!
Желая да мога,но не съм!
Ще бъда!
Знам,че съм тук,а трябваше да съм някъде другаде!
Пей ми каза!Аз му отговорих-Аз го прочетох ,ти докато се опитваше.Горе долу ставаше.Можеше и още....
И аз продължих да се изразявам...Опитвам се и усещам,че ме няма-тук съм,но всъщност съм изчезнала,там някъде в неизвестното,в онова приятно неизвестно,което сънувам всяка вечер...
Докато съм там,съм себе си!
Докато съм там ,мога да бъда,това,което не опитвам реално,изигравам го в нереалното ...и съм доволна.Никой не ме съди там,а тук вероятно щяха...
И ето ме пак...опитвам се да стана.
Потъвам там,някъде между това там и надолу.Шумът от това,което ме очаква ме примамва! Ах,в какъв грях се забърках...
Греховното е той чудесно,греховното ме кара да го опитвам,и всеки път да го искам все повече и повече...
Той ме гледа! Вижда ме,че пиша!
Усамотена в депресивното си замечтано и така деградивно състояние,ме кара да си запаля цигара....
Запалих !
След малко ще я допуша и после си лягам..
Самотата ме обземаше.Почти ме погълна...
Напушка малка-каза той!
Къде си бе гангста шит?
И после всички се смяха....
Музиката ме обземаше! Бях напът да се обеся на лампата над себе си!
Айде наздраве като за начало!
Тя го игнорирала!-каза някой...
Не,тя просто се излива в една тетрадка-казах аз ...............

Няма коментари: