18.04.2011 г.

Приказка за НЕЩАТА

Имало едно време...
Имало...Имаше ли?...Ще има ли?...
Та приказките започват така, някои от тях поне... Тези по детските книжки, тези любимите ми, които искам да се реални, но уви...не са.
И значи...
Имало едно време..много неща имало-лачени, лъскави, кожени, рибсени, надиплени, жарсени, шоколадови, сметанови, захаросани, солени, кисели, горчиви...Голямо изобилие от Неща...
Тези неща очертавали едно светло, красиво, уондърфул бъдеще, ама направо толкова огромно и велико...като китайската стена.
Но тези неща били обезпокоявани от блондирани циганки, нагиздени траверси ,улични магистрални и други магистрални и инжекционни ти му там неща, едни  дебеловрати също много засенчвали нещата...имало и едни други безпокоители - от тия големите - дето в парламента ги приемат - тези били най-лошите безпокоители....
И така рипсените, шоколадовите, сметановите и другите неща продължавали да ръстат  обезпокоявани от безпокоителите...Растяли...растяли, цъфтяли...цъфтяли...накрая почнали да преливат...
Народът побеснял, омръзнало му да гледа преливащи шоколадови, лачени, лъскави, надиплени неща  по улиците...Писнал...почнал да се моли на Бог, да ги избави от тези неща ....
Но накрая и това му омръзнало...и си казал - Сами сте си виновни за цялото преливане...!
 Как свършва приказката...?
Хм...
Еми и аз не знам да ви кажа честно..., защото народът всъщност  много обичал лачените неща.....

Няма коментари: