15.02.2012 г.

Кожа на душата

"Съзнанието съществува като дърво, като стръкче трева. Дреме, скучае. Дребни, бегли съществувания го населяват като птици сред клонак." Жан-Пол Сартр


Мисловното възприятие на идеите в главата ми ме отправи натам.

Правоъгълна стая с голям прозорец и тясна тераса. Миеща се черна котка, изтегната на лилав диван и облегната на пухкави, розови възглавници. Канелена свещ с натрапчив аромат, трюфели с кафе, огледало с две лица (уголемено и реално), празна кутия от цигари, фотоапарат, витамини в шишенце и една запалка на розови облаци. Ежедневието на вещите в тази стая винаги е хаотично. Никога не знаят къде ще бъдат поставени, дали ще бъдат изхвърлени, дали ще ги скрият в кашон и в последствие захвърлят в някой малък ненужен килер някъде в покрайнините на града.
Копринен лампион в зеленикава гама с малки парченца цветни стъкълца, залепени с дисперсия, оформен в човешка фигура. Телевизор за двучасова манипулация. Етажерка пълна с книги и спомени в дрънкулки. Дървено бюро с люлеещ се стол, покрит с вълнено одеяло на разноцветни кръпки. Стъклена тумбеста ваза, пълна с червени и сребърни топчета, изкуствени рози и една бяла дантелена панделка за акцент. Чаша с вода, син пепелник с 20 фаса, червен лак за нокти, умен телефон и няколко химикалки.
Аз съм някъде по средата между всички тези неща и знам всяко нещо къде се намира в стаята. Замислям се за стойността на всички предмети, криещи спомени.
Прозореца топли, той изолира и придава естетика на една стая. Но от друга страна, ако той липсва и живееш само между стени, ще си принуден и ще имаш нужда да излезеш навън и да се сблъскаш с реалното, за да почувстваш силата на докосването, да чуеш сблъсък между шумове, без те да бъдат приглушени. В момента на осъзнаването на тази ценност ти забравяш за този ненужен пласт стъкло, който само би могъл да те отдалечи от тези малки прикрепени към ежедневието ценни, интересни и обогатяващи неща. Но нека продължа за котката – този малък разбойник, събиращ и раздаващ енергия, целта, на която е да яде и да спи. И тя е ценна, живот носи все пак, а животът е ценно нещо. Лилавият диван какво дава? Може би удобство, може би е само ненужна вещ, все пак има възглавници, на които също може да се стои, важното е да не усещаме твърдост в задната си част, за да ни е удобно. Огледалото цели да ни показва недостатъци и да помага в рисуването на действителност или фалшивост върху лицето ни. Цигарите могат само да отнемат, но не и да дават. Мислим си, че изпитваме удоволствие от пушенето и вдишването на цигарен дим, но всичко е навик, който след време ни коства Нещо, което явно не ценим достатъчно. Но ще спра за цигарите, защото и аз пуша, а напоследък даже прекалявам.
Ще спра и с разбора на вещите в стаята, защото ми стана скучно, а исках да наблегна на други неща.

Отправих се към спалнята и легнах на леглото. Започнах да се взирам в онази мъничка пукнатина на тавана, която само към обяд може да бъде забелязана, тогава когато слънцето я освети и ми я покаже. Тогава се замислям за ремонт, за смяна на цвета, за освежаване. Това трае две минути, през останалото време си мисля как трябва да стана и да започна да правя нещо с ръцете си, да създавам картини, както правех преди.
Не го направих.
Останах легнала и размишляваща над всичко, което смееше да удари с пълна сила съзнанието ми.
Следвайки твърдо намеренията си 25 години достигнах до един проблем няколко месеца след моето четвърт - вековно съществуване. Замислих се за душата си. Замислих се за кожата на душата си. Замислих се затова, че трябва да бъде подменена на места. Онези места – мечтателните, онези строящите невидимото, онези които по детски търсят да открият нещо в големия неизчерпаем хоризонт. Те трябва да бъдат заменени. Операция чрез порастване, операция чрез израстване, операция чрез четене, чрез писане, чрез изучаване, чрез рисуване. Тези операции променят невидимото и въображаемото, тези операции са реални и помагат за усъвършенстването. Тези операции те карат да стъпиш на това, което във въображаемото е било ненужно. Карат те да стъпиш и да осъзнаеш. Карат те да спреш да мечтаеш за невъзможното, което за теб е било възможно. Спираш, оглеждаш се и започваш да ходиш с реални стъпки по земната несъвършеност. Да оставаш реални отпечатъци с идеята да бъдат видими продължително време.
По този начин си давам ясна преценка за освобождаването от невидимото и невъзможното. Това е неговото решение, за да се роди една реалност и възможност, подтикната от тайно принуждаване, за да стигне дотам, че тази реалност да започне да се разпорежда със съдбата ми. Контрастите в изпитанията и изкушенията в живота ми са дали импулс на този проблем. Авантюристичните ми наклонности трябваше да бъдат изпитани, за да ме научат да грабя с пълни шепи, да прониквам в най-тъмните нишки на живота, за да търся и опознавам непознатото, без да отминавам изплашена, погнусена и втрещена от тъмната, воняща реалност.
Прочиствайки всичко от случайното, пресявайки ценното възможно, достигам до друг проблем. Проблемът със стълбата, по която трябва да се качвам. Първото и последното стъпало са най-високи, останалите са по ниски и възможни. Загледана в първото се втурвам напред към йерархичната стълба откриваща се внушително пред мен. Опитвайки се да се кача чрез друга, по-малка стълба, за да стигна до високото стъпало, преминавам през различни метаморфози. Отричам всичко, което съм почитала. Изкачвам малките стъпала и достигам до момента на осъзнаването. Стигам до момента, в който аз ставам господар на себе си, на аргументите си, на размислите си, вниквайки в перспективата на своята стойност. Готова съм да размествам и изкривявам хоризонта. Готова съм да достигна до интелектуална загуба по пътя към усъвършенстването. Поставяйки под съмнение най-малката частица на живота, започвам да търся несправедливост в най-ограниченото, най-оскъдното, най-примитивното и неосъзнато, богатото и по-висшето съществуване.
Събудих се.
Бях заспала и сънувах Промяна, а котката спи до главата ми, сгушена в оплетената ми коса и леко мърка. Лека нощ.

2 коментара:

Анонимен каза...

Мисля, че душата не може да бъде ограничена в кожа,облечена,затворена... Но мислите ти, макар и доста абстрактни ми допадат и много харесвам това излияние.

16.02.2012, 05:09:00

Unknown каза...

Благодаря! :)))

Ако съдим само по заглавието, няма да разберем смисъла на написаното.

Това, което се случва в текста е една промяна.

Душата е нематериалната част в човека. Душата е свързана и със съзнанието, мисълта и разума. Тя е нетленна. Душата е свързана и с поведението. Тя е движението на въздуха - дух, дъх, дихание, въздух...
Оттам мога да добавя и това, че на гръцки душа е psyche, откъдето и идва българската дума 'психика', означава и дишам.
Оттам мога да стигна и до готическото значение, което означава подвижно и излъчващо.

Какво е душата всъщност?
Тя е образът, който градим докато сме живи, тя е фантом, тя е призрак.
Тя е образът, който не може да бъде видян в огледалото.

Символиката на предметите, които са включени в текста е много дълбока и интересна, стига да искаме да открием идеята.
Мога да се впусна в много обяснения, но смисъла е в това сами да търсим значението и да се вглеждаме в малките детайли, за да възприемем напълно написаното, нарисуваното, изпятото и т.н.