Where To Be Born – a change from 1988 to 2013 | Infographic Design

Идея за дом III | Портал за култура, изкуство и общество

Идея за дом III | Портал за култура, изкуство и общество

Благодаря! 

Бернард и Анджи

Живеех на петия етаж в един осем етажен блок в квартал Иван Вазов. Приятен квартал обсипан с много зеленина и тихи , спокойни улички, ниски сгради, които ти позволяваха да видиш НДК и всички табели около него, църквата „Св.Неделя”, а даже и храм-паметникът „Св.Александър Невски”. От две години не живея там, но това си спомням. От време на време ходя на гости при майка ми и баща ми и виждам, че всичко е така, както е било, или поне гледката е същата. 

снимка: автора

В търсене на платна при Султан Мохамед

снимка: автора

На който му се е случвало от Джалан Ампанг да стигне до Пасар Сени, ще знае какво е това Султан Мохамед.

Султан Мохамед е мръсен и гледа леко изпод вежди, заобиколен е от контейнери за смет, гладни плъхове и нахални, мутирали хлебарки. Има много приятели и познати. Никога не е сам. Султан Мохамед е автобусната спирка срещу спирката на метрото Пасар Сени.

В неделя магазините за художествени материали работеха до 5 след обяд, а ние не живеехме близо. Затова тръгнахме към 2:35, за да стигнем до 2:50.

Жегата се впиваше във всяка молекула изпречила се на пътя й. Листата на малкото дървета, покрай които минавахме, се опитваха да запазят своята свежест, очаквайки небето да им изпрати едночасов дъжд, което през този месец беше много малко вероятно.

Хубавото на Куала Лумпур е, че в богатата си и подредена част има решение за лесно и по-хладно предвижване – под земята. Така и стигнахме до спирката на метрото, което да ни отведе до платната и боите.

Морски дарове

от Светломира Минкова, Иван Енчев и Александър Томов

Прескочихме до плажа само за три дни, но останахме три месеца. Знаете как е – на морето всички сме царе, нямаше как да се приберем навреме.

ПЪТУВАНЕ

снимка: автора

Събуждане с кафе и цигара, ровене из нета и откриване на муза.

Вчера обикoлих миналата ми година и открих липсващото парченце щастие, което ми залипсва през тази. Онова, което ме караше да съм creative.

Кожа на душата

"Съзнанието съществува като дърво, като стръкче трева. Дреме, скучае. Дребни, бегли съществувания го населяват като птици сред клонак." Жан-Пол Сартр

Мисловното възприятие на идеите в главата ми ме отправи натам.

Правоъгълна стая с голям прозорец и тясна тераса. Миеща се черна котка, изтегната на лилав диван и облегната на пухкави, розови възглавници. Канелена свещ с натрапчив аромат, трюфели с кафе, огледало с две лица (уголемено и реално), празна кутия от цигари, фотоапарат, витамини в шишенце и една запалка на розови облаци. Ежедневието на вещите в тази стая винаги е хаотично. Никога не знаят къде ще бъдат поставени, дали ще бъдат изхвърлени, дали ще ги скрият в кашон и в последствие захвърлят в някой малък ненужен килер някъде в покрайнините на града.

Котешко скривалище

Ранна есенна сутрин, напоена с обещаващи разходки в неаполитанско жълто,тъмна и светла охра, червен кармин, прокрадваща се натурална сиена. Контрасти в кобалт виолет, магенда, светъл ултрамарин, пруско синьо и смарагдово зелено. Това бяха цветовете на слънцето и сянката в Хонг Конг.

__Пазарът на чадъри и една влюбена двойка__

снимка: автора

Цял ден вали. Аз прескачам от улица на улица. Търся да си купя чадър. Накрая намирам няколко сергии с чадъри на един пазар. Избирам го 15 минути, защото има над 100 вида. Взимам един син на някакви розови птички, клетки за птички и всякакви малки щампи, предназначени за птички. Вървя сама през цялата тълпа от хора и заглеждам абсолютно всичко шарено. Промушвам се през едно тясно тунелче и се озовавам в друго по-голямо тунелче, успоредно на сергиите. Там не вали и са скрили няколко доста приятни магазина.

☂ Дъждовна компания ☂

снимка: автора

Събудих се от тишината, която беше обзела цялата хотелска стая. От време на време се чуваше леко покашляне от тоалетната. 

Аз продължавах да се въртя в леглото, обръщах се ту наляво, ту надясно. Мекотата на сатенирания памук докосващ кожата ми, се нуждаеше от моето присъствие. Лежах си, загледана и изумена от това, което се открива пред мен - златна рамка, с орнамент наподобяващ плитка, заобикаляща червен телевизор. Точно пред сутрешният ми, леко сънен поглед ми се показваше с цялата си пищна кичозност. Но на мен не ми се ставаше, преглътнах златното и затворих очи.

_________________HUMAN ERROR.

Сънувах цяла нощ, без да спра и за секунда.

На пресекулки се събуждах и после отново заспивах. Потапях се, прескачах от един сън в друг. Преплитах историите, летях над морета и планини. Под мен изригваха вулкани. Видях торнадо, тайфун, цунами, но без страдащи, падащи и летящи хора, само аз. Толкова много емоции и то само в един сън или поне така мисля. Може и повече да са били, просто нямаше пауза между тях.

Странно нещо е сънят.

Така стигнах до The Killing Fields

                                                                                                                                                                     снимка:автора

„Смъртта на един човек е всякога смърт, а смъртта на два милиона е винаги само статистика.“

Късно вечерта на 14 септември слезнах от самолета. 
Леко изнервена, но с ясното намерение да отпразнувам 25-ят си рожден ден, се устремих към изхода на летището.

Намирам се в столицата на Камбоджа, Пном Пен.

От Камбоджа с усмивка.

Преди време бях писала за това, че много хора не знаят къде се намира България.

Яростно заявих, че някои си мислят, че е в Африка, а други в Азия.

Днес се намирам някъде в Азия.

Обикалям и наблюдавам. Търся мнение и не очаквам правилни отговори. Опознавам различни народи и култури.

По клубната и оживена Changkat Bukit Bintang на Куала Лумпур намирам едно заведение. Гъмжи от чужденци, местни и всякакъв тип хора.

ИВАН МЕТОДИЕВ "ВЪЛЧЕ"

Иван Методиев лови риба на кея на Ахтопол - 2002 г.

Страшен глад настана. 

Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.

Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.

-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли! 

Родих се преди време и днес пораснах

Дъждовен ден, гръмотевичен и буреносен.

Черно-бели софийски улици, тълпи от хора, забързани, тичащи със своите чадъри.

Напрегнати шофъори, автомобилни клаксони, полъх на роса.

Така си го представи. Така може би беше.

Авторът не се сеща за подробности освен една, която се оказва главна.

Надникнах под облаците и видях…

“What is love? As far as I can tell, it is passion, admiration, and respect. If you have two, you have enough. If you have all three, you dont have to die to go to heaven.”

М. се замисли, че от два месеца вече не си е у дома. Там, където е преминал почти целият й живот, сред хората с които беше израснала.

Знаеше, че като се върне ще намери почти всичко така, както го бе оставила. Майка си - все така усмихната, обичаща безкрайно много своята кухня, работеща,всеотдайна и забързана. Баща си – отново реещ се в мислите си, напрегнат за работата, пушещ на дивана в хола, или отново стягащ багаж за поредното пътуване. Но и някак спокойно изглеждащ, въпреки всичко. Така си го представи. Кучето – спящо на студения мраморен под, дишащо тежко и ослушващо се за някой кокал. Брат си и жена му, играейки си с малкото им съкровище. Двете си баби – гледащи сериали, чистейки чистите си апартаменти, шиейки и кърпейки нещо. Все така красиви и жизнерадостни.  Спокойно протичаше животът им.

Ето така си го представяше.

В моята студена тишина, простено ми е да поплача

Спомням си, бях десетгодишна, когато за първи път започнах да осъзнавам сегашната си безгрижност. И това, че съм същински герой в детската си игра!

Беше лятото на 96-та, аз и още 10 хлапаци играем на „нашата“ улица в Стара Загора. 

Доста топла вечер, с мирис на липа и всякакви приятни бабини манджи. Бях при баба и дядо. 

Беше тъжна година, в която болестта на дядо ми само преминаваше покрай мен неосъзнато, а сега ми иска да  не е било така.

Hong Kong в 8 дни и 7 нощи!

" All of life is a foreign country. "  J.K

                                             снимка: автора

Една нощ, по време на медитация, ми се яви Авалокитешвара, Чуващия и Отговарящ на молитви, и ми каза: „Ти си упълномощен да напомняш на хората, че са напълно свободни“. Джak Керуак

                                             снимка: автора

Tъжна ли съм, весела ли съм, каква съм?-питах се, гледайки през прозореца на хотел, раположен в центъра на Хонг Конг.

В своята самотност през деня, привлечена от външната атмосфера, която е едновременно плашеща, но и едновременно интересна с движението на абсолютно всичко в нея, не ми оставаше нищо друго освен да описвам пишейки, или поне правейки го през горещите часове. Говоря за онези, в които навън без климатик на главата не би могъл да оцелееш.

Тишината на агресията:Shut up!

Човешката природа, доброто и злото, оцеляването са предмет на моята идея.

Силното чувство на съпричастност към живота и страданията, ме води до безсилието, което ме кара да стигна до отчаяние, разкъстващо ме отвътре.

No country for dogs!

Сега, когато съм затворена през повечето време и през по-малкото обикалям страна, която не познавам, започвам да откривам нещата, които преди бях научила, които като дойдох не ми направиха изобщо впечатление.

Почти невероятно на пръв поглед, а на втори направо абсурдно, си е абсолютната жестока реалност тук, където се намирам аз.

В самотата на ежедневностите си стоя

Говоря за онази простата, в която се примъкват и отмъкват разни технологически чудовища!

От ония компютърните, айподените, айфонените, айпадените, хиксперийните, телефонените,  телевизорните, лап топените и друг вид машинни чудовища, които ни завземат нон стоп със своята изкуственост, която превръщат в наша реалност .

Онези които са способни да опростят още повече онази самота на ежедневности.

Pool time, TOWER A, TOWER B… Somewhere between

Усещам мириса на хлор, усещам вибрациите на водата, вълнисто настроение ме изпълва…

Плетени усмивки, червени и замръзнали, говорещи различни езици, изглеждащи различни по цветност и култура, но единни в това, което правят!

Наблюдавайки това, което се случва около мен, се вписвам идеално, нищо, че съм бяла и със сини очи, приемлива съм, което ми стига.

В самотата си тук, екваториално отдалечена от точката, на която съм била зачената и родена, аз умело се опитвам да се адаптирам към тукашната атмосфера и разбиранията, кое е морално и кое е аморално.

Разбирам ги и се опитвам да ги следвам.

Casual bites! Логични заключения!

Едни от най-погрешните изводи на хората са, че щом едно нещо съществува, значи е оправдано. Ако едно мнение ни прави щастливи, значи то е добро, колкото и тъпо да е, колкото и скучно и сухо да е представено. Следователно щом сме щастливи, добри и полезни то става логически валидно. И обратната постановка - когато едно нещо не може да се наложи, следва то да бъде невалидно и неправилно.

Историята ни учи, че корените на един народ се съхраняват най-добре в общество, което се осланя на една вяра , което има сходство на традиционни и безспорни възгледи.

Събота на музеите и галериите в майското число 14

По следите на музата в четката, моливът, глината и куп подобни изящни и приложни материали!

Дни за култура и изкуство!

Дни за удивление, възхищение и наслаждение!

Учудено го преглътнах, но явно е много вероятно да не знаете за точното местоположение и дори съществуването на Софийска градска художествена галерия,срам за невежите.

Важното обаче и доста полезно е, че все ще се намери познат художник и като цяло човек на изкуството, който да обясни къде точно се намира "Софийска градска".

В София има преселници от цял свят, в такива дни видимо се отбелязва и подчертава наличието им.

Първо, как да го нарека, та да не се сетите?

С германско име е !
Как да го назова, вслушвайки се в сърцето си, вглеждайки се в издатините и вдлъбнатините, празнотите и обезверените частички, които той току що остави?
Как да предизвикам онова вълнение, което беше при появата на статията с германското име?

Помня началото - душата ми най-после се беше изпълнила с такава радост, че всички останали неща не можеха нищо да и сторят. Но сега съм тук, в настоящето и единственото нещо, което искам да направя е да се приютя някъде, било то във враждата, глупостта, лекомислието или любовта, просто за да забравя.